Орфей - дава ново учение на траките за живота,
.jpg)
.jpg)
.jpg)
През втората половина на II век, по-точно 170-та година, под водачеството на костобоките, които според мен се явяват едно от мизийските племена, се стига до възраждане на държавата на северните траки, възраждане започнало с мащабно антиримско въстание.
Мизите, наречени още българи, макар да са най-близки роднини на гетите, все пак са отделна група, която се управлява от друга династия. В такъв случай титлата княз е употребена съвсем справедливо.
Следвайки фактите, от които повечето историци бягат като дявол от тамян, трябва да кажем, че за сигурно начало на българската държавност може да се приеме II в., по-точно 170 г. – времето на голямото антиримско въстание. През IV в. дедите ни, които са под римска власт успяват да получат известна автономия от своя сънародник на римски престол – Константин Велики. Тогава са започнати строежите на Плиска и Преслав, а и тогава е построен мост над Дунава, за да могат намиращите се под Константинова опека българи да търгуват лесно със своите съседи обитаващи земи на север от голямата река.
Ето оригиналния текст:
АВИТОХОЛ или Атила - живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем.
ИРНИК (ЕРНИК) живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. - преди него са царствали други владетели в продължение на 452 години.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
АСПАРУХ княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем. - битката при Онгъла
КАН АСПАРУХ (681-700 г.) – Трети син на кан Кубрат – последен владетел на “Стара Велика България”. Кан Аспарух побеждава императора на Византия Константин IV. В съюз със седемте славянски племена образува българската държава, призната от Византия през 681 г. Изгражда Плиска и Дръстър. Загива през 700 г. в битка с хазарите край Дунав.
КАН ТЕРВЕЛ (700-721 г.) – Син на Аспарух. Помага на византийския император Юстиниян II да си върне престола, срещу което получава областта Загоре и титлата кесар. Побеждава арабите край Константинопол през 717 г.
КАН КОРМЕСИЙ (721-738г.) – Наследник от рода Дуло, сключил мирен договор с Византия.
КАН СЕВАР (738-753 г.) – Последен владетел от рода Дуло.
КАН КОРМИСОШ (753-756 г.) – От рода Вокил. От тогава датира първият династичен преврат и започва кризата в държавната власт. Води продължителни войни с Византия. Губи властта след преврат.
КАН ВИНЕХ (756-762 г.) – От рода Оукил. Идва на власт след пореден преврат. Губи сражението през 756 г. при крепостта Маркели (Карнобат). Печели битка срещу Византия през 759 г. По време на бунт е убит заедно с целия си род.
КАН ТЕЛЕЦ (762-765 г.) – От рода Угаин. Губи битката с Византия при Анхиало, заради което чрез бунт е свален и убит.
КАН САБИН (765-766 г.) – Сключва неизгоден договор с Византия. По-късно бяга при ромеите.
КАН УМОР (766 г.) – Управлява 40 дни.
КАН ТОКТУ (766-767 г.) – Опълчва се против политическото влияние на Византия. Прогонен от опозицията. Убит край Дунав.
КАН ПАГАН (767-768 г.) – Подписва мирен договор с Византия. Убит по време на бунт край Варна.
КАН ТЕЛЕРИГ (768-777 г.) – Подписва мирен договор с Византия. С хитрост залавя и избива агентите на Византия. По-късно избягал в Константинопол.
КАН КАРДАМ (777-802 г.) – Побеждава император Константин VI и Византия плаща ежегоден данък на България. Поставя началото на възхода на държавата.
КАН КРУМ (802-814 г.) – Побеждава император Никифор I Геник и с черепа му вдига наздравица за победата. Постига голямо териториално разширение на държавата. Създава здрава централна власт и силни закони против кражба, разбойничество, пиянство и др.
КАН ОМУРТАГ (814-831 г.) – Син на Крум. Живее в мир с Византия. Развива голяма строителна дейност. Преследва християните.
КАН МАЛАМИР (831-836 г.) – Най-малък син на Омуртаг. Присъединява Филипопол (Пловдив). Предприема гонение срещу християните.
КАН ПРЕСИЯН (836-852 г.) – Племенник на Маламир. Присъединява територии от Македония и Албания.
КНЯЗ БОРИС МИХАИЛ (852-889 г.) – Син на Пресиян.
ЦАР СИМЕОН (893-927 г.) – Управлението му е “Златен век” за българската култура. Превръща България в християнско царство. Развива строителството. Удържа бляскава победа над Византия при Ахелой на 20.VIII.917 г. Умира от сърдечен удар на 27.V.927 г., подготвяйки превземането на Константинопол.
ЦАР ПЕТЪР I (927-970 г.) – Син на Симеон. Сключва 40-годишвн мир с Византия, нарушен през 967 г. Поява и гонения на богомилите. Византия завладява Източна България през 968 г.
ЦАР БОРИС II (970-971г.) – Син на цар Петър. От 968 до 970 г. е заложник в Константинопол, а през 971-977 г. е пленник. Бяга с брат си в свободните български земи. Убит по погрешка на границата от български войници.
ЦАР РОМАН (977-991 г.) – Втори син на цар Петър. Практически не управлява. Умира в затвора през 997 г.
ЦАР САМУИЛ (991-1014 г.) – Най-малък син на комит Никола, водач на антивизантийското движение в Западна България. След смъртта на Роман се провъзгласява за цар. През 1014 г. губи битката при Ключ. 14000 български войници са пленени и ослепени, като на всеки 100 е оставен по един човек с едно око, за да ги води. При вида им Самуил умира от сърдечен удар на 6.IX.1014 г.
ЦАР ГАВРИЛ РАДОМИР (1014-1015 г.) – Първороден син на Самуил. Разбива войската на византийския дук Теофилакт Вотаниат. Убит от братовчед си Иван Владислав, чийто живот спасява през 986 г., когато Самуил наказва със смърт семейството на брат си Арон за държавна измяна.
ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ (1015-1018 г.) – Син на Арон. Води безуспешни мирни преговори с Византия.Загива при обсадата на Драч, Албания. Синовете му продължават съпротивата срещу Византия, но губят войната. България влиза в границите на Византия и престава да съществува като отделна държава.
1018-1185 г. – ВИЗАНТИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО
ЦАР ПЕТЪР II (1185-1197 г.) – Водач на антивизантийското въстание заедно с братята си Асен и Калоян. След едногодишно властване отстъпва короната на по-младия си и амбициозен брат Асен. След убийството на Асен оглавява отново българската държава. Жертва на болярски заговор.
ЦАР АСЕН I (1190-1196 г.) – Един от водачите на антивизантийското въстание. Разбива ромеите пре Лардея, Берое и Филипопол, освобождава Белград и Браничево. Убит през 1196 г. от болярина Иванко.
ЦАР КАЛОЯН (1197-1207 г.) – Довършва освободителното дело на братята си. Получава титлата крал от папа Инокентий III. Разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски. Жертва на болярски заговор.
ЦАР БОРИЛ (1207-1218 г.) – Сестрин син на Асеновци. Жени се за вдовицата на вуйчо си, за да легализира властта си. Губи значителни територии около Белград и Браничево. Провежда събор срещу богомилите. Детрониран и ослепен от Иван Асен и Александър.
ЦАР ИВАН АСЕН II (1218-1241 г.) – Син на цар Асен I. Жени се за маджарска принцеса и получава като зестра Белградската и Браничевската области. Води дипломатична политика. През 1230 г. разбива Теодор Комнин при Клокотница. По време на царуването му България граничи с 3 морета. Възстановява Търновската патриаршия.
ЦАР КОЛОМАН I АСЕН (1241-1246 г.) – Син на Иван Асен II. Възкачва се на престола едва 7-годишен. Управлението му съвпада с татарското нашествие по българските земи, както и с нападенията от страна на Никейската империя. Осуетява разпростирането на католицизма по нашите земи. Умира през 1246 г., вероятно отровен.
ЦАР МИХАИЛ АСЕН (1246-1256 г.) – Син на Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина. Възкачва се на престола и управлява с помощта на майка си. При царуването му България губи значителни територии. Убит през 1256 г. от братовчед си Коломан II Асен.
ЦАР КОЛОМАН II АСЕН (1256 г.) – Властва 1 година. Изоставен от болярите си и убит.
ЦАР МИЦО АСЕН (1256-1257 г.) – Зет на Иван Асен II. Разбит от Константин Тих. Емигрира във Византия.
ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН (1257-1277 г.) – Болярин от Скопие, издигнат на престола от недоволни от управлението на Асеновци боляри. Води продължителни борби с маджарите и отстранения от власт Мицо. През 1277 г. пада убит от въстаниците на Ивайло.
ЦАР ИВАЙЛО (1277-1280 г.) – Оглавява селското въстание през 1277 г. Завзема престола, след като разбива войските на цар Константин Тих, а самия него убива. През 1280 г. търси помощ от татарския хан Ногай, от когото е убит.
ЦАР ИВАН АСЕН III (1279-1280 г.) – Внук на Иван Асен II. Поставен на престола от византийския император Михаил VIII Палеолог и оженен за дъщеря му Ирина.
ЦАР ГЕОРГИ ТЕРТЕР I (1280-1292 г.) – От кумански произход. Стратег на крепостта Червен. Избран единодушно от болярите за цар на българите след бягството на Иван Асен III.
ЦАР СМИЛЕЦ (1292-1298 г.) – Поставен от хан Ногай.
ЦАР ЧАКА (1299 г.) – Син на хан Ногай и зет на цар Георги Тертер I.
ЦАР ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ (1300-1321 г.) – Сина на Георги Тертет I. Поддържа добри отношения с татарите, по-късно и с Византия.
ЦАР ГЕОРГИ ТЕРТЕР II (1323-1330 г.) – Завладява Пловдив. Стига до Одрин.
ЦАР МИХАИЛ ШИШМАН (1323-1371 г.) – Видински деспот, разбит от сръбския крал Стефан Дечански край Велбъдж.
ЦАР ИВАН СТЕФАН (1330-1331 г.) – Заема престола със сръбска помощ.
ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР (1331-1371 г.) – Деспот от Ловеч, син на деспот Срацимир. Разделя царството между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир.
ЦАР ИВАН ШИШМАН (1371-1395 г.) – Владетел на Търновското царство. На 3 юли 1395 г. султан Баязид превзема Никопол и пленява Иван Шишман и семейството му.
ЦАР ИВАН СРАЦИМИР (1356-1396 г.) – Владетел на Видинското царство. През есента на 1396 г. е пленен, с което България окончателно пада под османско иго. Удушен е в затвора на гр. Бурса , Мала Азия.
1396-1878 г. – ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО
КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕМБЕРГ (1879-1886 г.) – Избран за княз от I-во ВНС.
ЦАР ФЕРДИНАНД I (1887-1918г.) – Поради слабостта на политическите партии сменя често правителствата. Допринася много за превръщането на България в европейска държава.
ЦАР БОРИС III (1918-1943 г.) – Високообразован и прагматичен монарх и политик. Има определени заслуги за неучастието на България във военните действия през II-та Световна война, отказва изпращане на наши войски на руския фронт и спасява българските евреи. Умира при неизвестни обстовтелства (най-вероятно отровен) на 28.VIII.1943 г.
ЦАР СИМЕОН II (1943г.) – Поема властта след смъртта на Борис III. Поради малолетието му, властта се упражнява от регенти. Прогонен в изгнание през 1946г.
8 000 000 000 Населението на земята
252 000 000 Пишат на Кирилица
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, основано от български преселници от Тракия
