ВИЗИЯ за НЕядрена площадка „Белене“

Една алтернатива за развитие на Свищов

(с площадка „Белене“)

Очевидна е невъзможността за рестартиране (отново) на АЕЦ „Белене“, въпреки желанието на определени среди. Вече 35 години тя не можа да се построи и тази перспектива става все по-минимална. Но се декларира, че най-лошият вариант е нищоправенето по отношение на нейната площадка. Можем да се съгласим с тази теза и считаме, че е крайно време да се намери вариант, който веднъж завинаги да реши проблема АЕЦ „Белене“. В противен случай той ще стои вечно и периодично ще провокира политически страсти.

Дебатът в настоящия момент следва да промени своя фокус: да не се свежда до дилемата „да има или да няма АЕЦ „Белене“, а как нейната площадка да се превърне в полезна система за българското общество, за Дунавска България и за урбанистичната ос Свищов - Белене - Никопол. В този контекст е необходима изпреварваща национална и локална стратегия и активна гражданска позиция. Самият рестарт на АЕЦ „Белене“ противоречи на Регионалната стратегия на България за периода 2014-2022 г. с Приоритет 5: Балансирано регионално развитие, Цел 12: Намаляване на регионалните различия в икономическото, социалното и териториалното развитие, Цел 192 и Мярка 734: Развити икономически зони и привличане на инвестиции чрез обединяване на усилията на различни бизнесмрежи.

Основен въпрос е какво трябва да стане с площадката „Белене“ – какви са опциите, как трябва да се подходи и какъв инструментариум да се използва. Самите защитници на централата питат: „тези, които са против, какво предлагат насреща?“

Бъдещето на Свищов не трябва да бъда „чакай и гледай“. То е свързано с влизане на Дунавска България в ХХI век като модерна част от Европейския Долнодунавски макрорегион, но не и да попада в категорията на т.нар. „ядрени селища“. Друг въпрос е защо околните на централата селища от България и Румъния да носят во веки веков тази стигма, защо да бъдат вкарани в тази категория? Защо многото обявявания на рестарт на АЕЦ „Белене“ да продължават да обезкуражават сериозни инвеститори? Това понастоящем е една от ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ за икономическия и демографски упадък на региона и в частност на гр. Свищов.

В този контекст е крайно наложително създаване на инициативна формация за неядрено бизнесразвитие на площадка „Белене“, която да организира дебати за интелигентно използване на нейния потенциал.

Идеята за конверсия на площадката „Белене“ в икономическа зона беше лансирана през 1993 г. от спонтанно създалият се тогава Комитет за еколого-икономическо развитие на Свищовския регион (КЕИЗСР). Той направи Предложение от 26 страници, адресирано до Министерския съвет за т.нар. „конверсия“. През 90-те години шансът беше уникален, но пропуснат по редица известни причини.

Можем да очертаем няколко конвенционални и неконвенционални опции (визии) за площадка „Белене“, а именно:

1. Продължаване на строителството (ядрена опция). Тя не е издържана от маркетингова гледна точка (без ясен пазар), далече е от икономическата логика и обективни световни трендове, свързани със зелената енергетика; използва се за политическо говорене. Продължаването на изграждането на централата означава:

– свръхскъпа енергия и хранилища за депониране на високо радиоактивни отпадъци;

– огромни и невъзвратими инвестиции;

– неясен инвеститор(и) и негови (техни) цели и намерения;

– достигане на нов стадий на недовършеност;

– строеж в един доказано сеизмичен район (според руски специалисти – площадката се намира в най-сложната сеизмична обстановка в света);

– постоянни и големи рискове от терористични атаки, технологически сривове, кибератаки и т.н.

2. Нежелани НЕядрени опции: оставяне на площадката евентуално за нещо, за някога. И постоянно събуждане на апетити на различни партии.

3. Желани/необходими НЕядрени опции: стартиране на процес на трансформация на площадка „Белене“ – превръщането й в комплексно неядрено бизнесформирование, което да съчетава производства конвенционални и с високи технологии, да привлича малки, средни и големи инвестиции. Възможни варианти за профила на трансформираната площадка, например, са

Ê Бизнескомплекс, включваща иновативни предприятия (индустрия 3.0, индустрия 4.0, за тестване на технологии с експериментална ориентация и др. Бизнескомплексът може да бъде атрактор на преки, косвени и допълнителни инвестиции от страната и от чужбина.

Ê Парогазова електроцентрала – в решението на Народното събрание от 28.03.2012 г. за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ под точка 2 е записано: „За рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка „АЕЦ „Белене“ (парламентът) препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.“

От особена важност за жителите на общините Свищов, Белене и Никопол е фактът, че трансформацията може да осигури диверсифицирани работни места. Тяхното предлагане може да започне по-бързо от предлаганото възобновяване строителството на АЕЦ „Белене“ (която вече има няколко неуспешни рестарта и не е необходима в бъдеще). Един функциониращ бизнескомплекс води до намаляване на оттока на човешки ресурси от съответния регион. А самата държава ще започне да възвръща част от направените досега разходи (естествено не всички), което не може да бъде постигнато от една АЕЦ.

Площадката има предпоставки (цялостна инфраструктура) и предимства. Във външен план положителен тласък са проектите за приближаване на магистрала „Хемус“, мост при Никопол (на 30 км), магистрален път В. Търново – Русе (с нов мост). Територията около бизнескомплекса може спокойно да развива органично земеделие, производство на перспективни селскостопански суровини.  Не на последно място е премахване на психологическата заплаха АЕЦ „Белене“, която виси като дамоклев меч над местното население.

Предлаганото трансформиране е свързвано с решаване на важни проблеми, като: разработване на визия за модерно развитие; намалява ефекта от периферийното разположение на площадката спрямо основните национални бизнес оси, недостиг/липса на квалифицирани изпълнители и специалисти; наличие на сгради, с параметрите на които трябва да се съобразява при преустройването им за други бизнесфункции и дейности и др. Друг ефект е възможността да се балансира териториалното развитие на страната, предотвратяване на нейното движение на различни скорости. Трансформираната площадка може да се превърне в: полюс на растеж в периферийни райони; в нова, балансираща опорна точка на Националната бизнесмрежа – своеобразен контрапункт на Тракия Икономическа Зона край Пловдив – и постепенно да стане неин Севернобългарски аналог и географски контрапункт.

За постигане на качествен инвестиционен маркетинг предлагаме един вариант за нейното брандиране – „(ДОЛНА) МИЗИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА. Известно е, че римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior) е основа на Дунавска България и че площадката „Белене” се намира на нейна територия.

В процеса на трансформиране следва да се ангажират институции – реални АКТИВАТОРИ и ТРАНСФОРМАТОРИ. От първостепенно значение е вземане на решение на централно равнище площадката да бъде извадена от активите на НЕК; да се разработи механизъм за гъвкава инвестиционна политика и инвестиционен маркетинг; да се стимулират технологически, бизнес-, регионални и градски предприемачи.

Трансформацията на площадката налага създаване на всички равнища на мрежа от органи, институции и организации (напр. Консорциум от всички заинтересовани от нейното развитие; Обществен консултативен съвет за трансформиране в бизнесформирование, полезно на българското общество и много други. Наложително е организиране на експертни дискусии за генериране на идеи, за създаване на споделена стратегическа визия за НЕядрено използване на площадка „Белене“. Целта на мрежата е да провокира изпреварващо стратегическо мислене по отношение не само на площадката, но и да осигури определено качество на живот на местните общности от двете страни на р. Дунав.

В заключение: Основна цел на свищовското гражданство – в духа на присъщото му будителство – е да подкрепи трансформиране на площадката „Белене“, да подтикне местните управленски органи към активно участие в този процес, да прави активен маркетинг на идеята за трансформиране.

Свищов (като най-пряко засегната община) следва да осъзнае, че е заинтересована страна в трансформацията на площадката и да изрази своята позиция на локално, регионално, национално и наднационално равнища. Сега и тук е полезно да си припомним поговорката „Три пъти мери, един път режи“.

Проф. д-р Никола Янков